15 jul 2010, 14:51

Буря

715 0 1

И помръкна кървавият залез, вперил погледа си сред скалите.

Не дочака да погледа как дъждът ще се изсипе.

Падна гръм, пое го ехото и понесе го в безкаря.

И разстла се пелена - черен облак, буря зла.

 

Пещера и в нея сенки - изумрудени лица.

Те крещят и сред гласа им носи се една тъга.

Полумъртви, непогребани, стелят се като в мъгла

и не смеят да излязат, да посрещнат изгрева.

 

Стиснал челюстите здраво, стари дъб мълчи.

В клоните му - одеяло от изгубени мечти.

Сълзи лее бурен прашен със изсъхнало стебло,

а до него пада влажен дъжд, излят с ведро.

 

Вие вълк и с зъби хруска щракнал на нозе капан,

а до него на талази блика калната вода.

И през процепа небесен мълния проби за миг

и удари във сърцето стари дъб с пронизващ вик.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криста Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...