15 июл. 2010 г., 14:51

Буря

714 0 1

И помръкна кървавият залез, вперил погледа си сред скалите.

Не дочака да погледа как дъждът ще се изсипе.

Падна гръм, пое го ехото и понесе го в безкаря.

И разстла се пелена - черен облак, буря зла.

 

Пещера и в нея сенки - изумрудени лица.

Те крещят и сред гласа им носи се една тъга.

Полумъртви, непогребани, стелят се като в мъгла

и не смеят да излязат, да посрещнат изгрева.

 

Стиснал челюстите здраво, стари дъб мълчи.

В клоните му - одеяло от изгубени мечти.

Сълзи лее бурен прашен със изсъхнало стебло,

а до него пада влажен дъжд, излят с ведро.

 

Вие вълк и с зъби хруска щракнал на нозе капан,

а до него на талази блика калната вода.

И през процепа небесен мълния проби за миг

и удари във сърцето стари дъб с пронизващ вик.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...