Буря

И помръкна кървавият залез, вперил погледа си сред скалите.

Не дочака да погледа как дъждът ще се изсипе.

Падна гръм, пое го ехото и понесе го в безкаря.

И разстла се пелена - черен облак, буря зла.

Пещера и в нея сенки - изумрудени лица.

Те крещят и сред гласа им носи се една тъга.

Полумъртви, непогребани, стелят се като в мъгла

и не смеят да излязат, да посрещнат изгрева.

Стиснал челюстите здраво, стари дъб мълчи.

В клоните му - одеяло от изгубени мечти.

Сълзи лее бурен прашен със изсъхнало стебло,

а до него пада влажен дъжд, излят с ведро.

Вие вълк и с зъби хруска щракнал на нозе капан,

а до него на талази блика калната вода.

И през процепа небесен мълния проби за миг

и удари във сърцето стари дъб с пронизващ вик.