И помръкна кървавият залез, вперил погледа си сред скалите.
Не дочака да погледа как дъждът ще се изсипе.
Падна гръм, пое го ехото и понесе го в безкаря.
И разстла се пелена - черен облак, буря зла.
Пещера и в нея сенки - изумрудени лица.
Те крещят и сред гласа им носи се една тъга.
Полумъртви, непогребани, стелят се като в мъгла
и не смеят да излязат, да посрещнат изгрева.
Стиснал челюстите здраво, стари дъб мълчи.
В клоните му - одеяло от изгубени мечти.
Сълзи лее бурен прашен със изсъхнало стебло,
а до него пада влажен дъжд, излят с ведро. ...