Бяг

3 ago 2014, 22:42

Poesía » Otra

392 0 5

Безмълвни като айсберги в нощта,

фасадите на сградите се ронят

в конфетите на пръхкавия сняг...

А мислите ми - впряг от двеста коня,

в застиналото минало ме гонят.

И аз летя пред тях - печален бяг

към мъртвите пожари в паметта.

Ах, как се ненавиждам аз такъв -

разсечен като с меч наполовина,

ни жив, ни мъртъв: крясък в тишина,

тих зов, удавен в чаша лудо вино.

Лавина от години с бяс премина

през мен с невероятна бързина...

А виното е гъсто като кръв.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.