Безмълвни като айсберги в нощта,
фасадите на сградите се ронят
в конфетите на пръхкавия сняг...
А мислите ми - впряг от двеста коня,
в застиналото минало ме гонят.
И аз летя пред тях - печален бяг
към мъртвите пожари в паметта.
Ах, как се ненавиждам аз такъв -
разсечен като с меч наполовина,
ни жив, ни мъртъв: крясък в тишина,
тих зов, удавен в чаша лудо вино.
Лавина от години с бяс премина
през мен с невероятна бързина...
А виното е гъсто като кръв.
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
