3 авг. 2014 г., 22:42

Бяг 

  Поэзия » Другая
393 0 5

Безмълвни като айсберги в нощта,

фасадите на сградите се ронят

в конфетите на пръхкавия сняг...

А мислите ми - впряг от двеста коня,

в застиналото минало ме гонят.

И аз летя пред тях - печален бяг

към мъртвите пожари в паметта.

 

Ах, как се ненавиждам аз такъв - 

разсечен като с меч наполовина,

ни жив, ни мъртъв: крясък в тишина,

тих зов, удавен в чаша лудо вино.

Лавина от години с бяс премина

през мен с невероятна бързина...

А виното е гъсто като кръв.

© Чавдар Тепешанов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??