Бял стих
Искам да легна по гръб в белотата
и да запаля цигара. (Макар да не пуша).
Вътре в мен и без друго дими.
А небето, виолетово, да тече по очите ми.
Да разтапям с дъха си кристалите бели до пара.
И да виждам, че в мене е топло отвътре…
и нещо гори.
Да замръзнат в главата ми мислите
и по тихия лед на ума да се плъзне нощта.
И Луната, увиснала зад снега,
зад мъглата,
да не вижда със своето жълто око
нито мен, нито град, нито нищо…
Само сняг. И мъгла.
Тази зима се влюбих най-нежно в снега!
И по белия лист го разказах…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
