Jan 18, 2017, 1:47 PM

Бял стих 

  Poetry » White poetry
1905 1 5

Искам да легна по гръб в белотата

и да запаля цигара. (Макар да не пуша).

Вътре в мен и без друго дими.

А небето, виолетово, да тече по очите ми.

Да разтапям с дъха си кристалите бели до пара.

И да виждам, че в мене е топло отвътре…

и нещо гори.

Да замръзнат в главата ми мислите

и по тихия лед на ума да се плъзне нощта.

И Луната, увиснала зад снега,

зад мъглата,

да не вижда със своето жълто око

нито мен, нито  град, нито нищо…

Само сняг. И мъгла.

Тази зима се влюбих най-нежно в снега!

И по белия лист го разказах…

© Инна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??