18.01.2017 г., 13:47 ч.

Бял стих 

  Поезия » Бели стихове
1902 1 5

Искам да легна по гръб в белотата

и да запаля цигара. (Макар да не пуша).

Вътре в мен и без друго дими.

А небето, виолетово, да тече по очите ми.

Да разтапям с дъха си кристалите бели до пара.

И да виждам, че в мене е топло отвътре…

и нещо гори.

Да замръзнат в главата ми мислите

и по тихия лед на ума да се плъзне нощта.

И Луната, увиснала зад снега,

зад мъглата,

да не вижда със своето жълто око

нито мен, нито  град, нито нищо…

Само сняг. И мъгла.

Тази зима се влюбих най-нежно в снега!

И по белия лист го разказах…

© Инна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??