3 may 2023, 6:54

Бяла Яна

545 1 6

Тъпче тревите конят с копита.

Пита – не пита, вода – напита.

Гривата – в пяна. Вода – мълчана.

Момини устни – къпини вкусни.

Вис – модроока. Вода – дълбока.

В момкова снàга огън пробяга.

Сърце не трае – рипа, играе.

Насън сънува, че я целува,

наяве страда – по нея жаден.

Яхна си коня – кой ще го гони?

Гонен-негонен, връщане няма –

хубава Яна днес му пристана.

 

https://www.youtube.com/watch?v=2H0dl4NBfxc

https://www.youtube.com/watch?v=ObvkivWtDJQ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Златка!
  • Харесва ми, Мария!
    Много Яни, много песни! Твоята е прекрасна!
  • Без да се усетя, съм написала народна песен, която вече съществува, даже две-три 😃 Всъщност започнах да пиша за Бяла река или за Луда Яна, не бях решила още коя да е, и щях да използвам олицетворение, но си рекох – я направо да си напиша аз за двама млади, дето са се залюбили. После пуснах търсачката за илюстрация и виж ти – пълно с песни за Яна 😃 Избрах си най-близките две до текста ми и каква стана тя с тая Яна... 😃 😃 😃
  • О, това е готино и с ритъм, и с мисъл
  • Благодаря, Ирен.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...