Бяла Яна
Тъпче тревите конят с копита.
Пита – не пита, вода – напита.
Гривата – в пяна. Вода – мълчана.
Момини устни – къпини вкусни.
Вис – модроока. Вода – дълбока.
В момкова снàга огън пробяга.
Сърце не трае – рипа, играе.
Насън сънува, че я целува,
наяве страда – по нея жаден.
Яхна си коня – кой ще го гони?
Гонен-негонен, връщане няма –
хубава Яна днес му пристана.
https://www.youtube.com/watch?v=2H0dl4NBfxc
https://www.youtube.com/watch?v=ObvkivWtDJQ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
