May 3, 2023, 6:54 AM

Бяла Яна

  Poetry » Love, Other
540 1 6

Тъпче тревите конят с копита.

Пита – не пита, вода – напита.

Гривата – в пяна. Вода – мълчана.

Момини устни – къпини вкусни.

Вис – модроока. Вода – дълбока.

В момкова снàга огън пробяга.

Сърце не трае – рипа, играе.

Насън сънува, че я целува,

наяве страда – по нея жаден.

Яхна си коня – кой ще го гони?

Гонен-негонен, връщане няма –

хубава Яна днес му пристана.

 

https://www.youtube.com/watch?v=2H0dl4NBfxc

https://www.youtube.com/watch?v=ObvkivWtDJQ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Златка!
  • Харесва ми, Мария!
    Много Яни, много песни! Твоята е прекрасна!
  • Без да се усетя, съм написала народна песен, която вече съществува, даже две-три 😃 Всъщност започнах да пиша за Бяла река или за Луда Яна, не бях решила още коя да е, и щях да използвам олицетворение, но си рекох – я направо да си напиша аз за двама млади, дето са се залюбили. После пуснах търсачката за илюстрация и виж ти – пълно с песни за Яна 😃 Избрах си най-близките две до текста ми и каква стана тя с тая Яна... 😃 😃 😃
  • О, това е готино и с ритъм, и с мисъл
  • Благодаря, Ирен.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...