18 mar 2015, 7:48

Бяла звезда

  Poesía
888 0 2

Черна котка 

с бяла звезда на гърдите

дебне гълъби.

Виждам едно 

ангелско перце.

Просто перушинка.

Първо се зарадвах.

После се запитах:

на какво ли трябва да е следствие

?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Северина Даниелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • aap (Ангел ): 19-03-2015г. 11:41
    "Къде се загуби (...)?"

    Допускам, че една от причините Северина да се "позагуби" откъм коментари, е решението (осъзнато или не) и да положи известни грижи и за психологическата си защита. Ако е така, това е много правилно и добре, предполагам, защото всеки човек, освен реализираните мистици - светци, има нужда от психологическа защита. Това е особено валидно за хората на изкуството или поне за онази част от тях, които не са загрубели в "битки" при срещата на тяхната "продукция" с другите хора, които са най-различни и съответно имат най-различни раакции и отношение, както към произведенията им, така и към личностите им (на хората на изкуството). В това стихотворение Северина е отразила усета си за това, че жертвата (на нещо, вкл. и на нечий живот - в случая хипотетично този на гълъба) е неотменна част от битието и тя се извършва в една или друга форма постоянно.
  • Къде се загуби мънинко отдавна не бях те стрещал!Виждам че обичаш кратките стихове все още!Но ми се струва че по ти отиват от най ранната ти поезия!Но все пак поздрави за стиха!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...