Mar 18, 2015, 7:48 AM

Бяла звезда

  Poetry
883 0 2

Черна котка 

с бяла звезда на гърдите

дебне гълъби.

Виждам едно 

ангелско перце.

Просто перушинка.

Първо се зарадвах.

После се запитах:

на какво ли трябва да е следствие

?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Северина Даниелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • aap (Ангел ): 19-03-2015г. 11:41
    "Къде се загуби (...)?"

    Допускам, че една от причините Северина да се "позагуби" откъм коментари, е решението (осъзнато или не) и да положи известни грижи и за психологическата си защита. Ако е така, това е много правилно и добре, предполагам, защото всеки човек, освен реализираните мистици - светци, има нужда от психологическа защита. Това е особено валидно за хората на изкуството или поне за онази част от тях, които не са загрубели в "битки" при срещата на тяхната "продукция" с другите хора, които са най-различни и съответно имат най-различни раакции и отношение, както към произведенията им, така и към личностите им (на хората на изкуството). В това стихотворение Северина е отразила усета си за това, че жертвата (на нещо, вкл. и на нечий живот - в случая хипотетично този на гълъба) е неотменна част от битието и тя се извършва в една или друга форма постоянно.
  • Къде се загуби мънинко отдавна не бях те стрещал!Виждам че обичаш кратките стихове все още!Но ми се струва че по ти отиват от най ранната ти поезия!Но все пак поздрави за стиха!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....