18.03.2015 г., 7:48

Бяла звезда

894 0 2

Черна котка 

с бяла звезда на гърдите

дебне гълъби.

Виждам едно 

ангелско перце.

Просто перушинка.

Първо се зарадвах.

После се запитах:

на какво ли трябва да е следствие

?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • aap (Ангел ): 19-03-2015г. 11:41
    "Къде се загуби (...)?"

    Допускам, че една от причините Северина да се "позагуби" откъм коментари, е решението (осъзнато или не) и да положи известни грижи и за психологическата си защита. Ако е така, това е много правилно и добре, предполагам, защото всеки човек, освен реализираните мистици - светци, има нужда от психологическа защита. Това е особено валидно за хората на изкуството или поне за онази част от тях, които не са загрубели в "битки" при срещата на тяхната "продукция" с другите хора, които са най-различни и съответно имат най-различни раакции и отношение, както към произведенията им, така и към личностите им (на хората на изкуството). В това стихотворение Северина е отразила усета си за това, че жертвата (на нещо, вкл. и на нечий живот - в случая хипотетично този на гълъба) е неотменна част от битието и тя се извършва в една или друга форма постоянно.
  • Къде се загуби мънинко отдавна не бях те стрещал!Виждам че обичаш кратките стихове все още!Но ми се струва че по ти отиват от най ранната ти поезия!Но все пак поздрави за стиха!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...