ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)
52 206
24 may 2020, 22:37

Бяло 

  Poesía » Filosófica
1483 2 3

Ще яхна бялата си шия.

Дано не ме споходи старостта.

И да ме отърве от тия.

Безумия.

Откъснати цветя.

 

Ще кацна с бялата си рокля.

На някой вечен кръстопът.

Ще я придипля настрани разперена.

Та птиците за нея да ме уловят.

 

Ще ме повдигнат мене, босата.

Над всичките суетни нищета.

И ще се смея в бялото окъпана.

На облаците в бялата мъгла.

 

Ще взема бялото от хората.

Ще го рисувам в моята глава.

Така че само стих – наопаки.

Напук на всичкото.

Да има смисъл от това.

© Велина Караиванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • добре, че намина при мен, Велина, за да мога и аз да ти гостувам... никой не ти е казал още "добре дошла"... та, добре дошла стихото ти е много близо до мен и много ми хареса, метафоричен и много женски... много
  • Благодаря ти, palenka (Пепи)! На мен ми се върза идеално - като ги гарбнах двете думички и ги завъртях в алюзорен танц, и ми се получи смисъла.
  • Хареса ми!
    Само тука "Ще ме повдигнат мене, босата.
    Над всичките суетни нищета." - нищОта, нищенца? Нищета е ед.ч. и не ми се връзва
Propuestas
: ??:??