Бяло

Поэзия » Философская

1.9K 2 3

Ще яхна бялата си шия.

Дано не ме споходи старостта.

И да ме отърве от тия.

Безумия.

Откъснати цветя.

Ще кацна с бялата си рокля.

На някой вечен кръстопът.

Ще я придипля настрани разперена.

Та птиците за нея да ме уловят.

Ще ме повдигнат мене, босата.

Над всичките суетни нищета.

И ще се смея в бялото окъпана.

На облаците в бялата мъгла.

Ще взема бялото от хората.

Ще го рисувам в моята глава.

Така че само стих – наопаки.

Напук на всичкото.

Да има смисъл от това.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

jenyivanova (Jasmin)

добре, че намина при мен, Велина, за да мога и аз да ти гостувам... никой не ти е казал още "добре дошла"... та, добре дошла стихото ти е много близо до мен и много ми хареса, метафоричен и много женски... много

2020-05-26T20:30:03+03:00
ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)

Благодаря ти, palenka (Пепи)! На мен ми се върза идеално - като ги гарбнах двете думички и ги завъртях в алюзорен танц, и ми се получи смисъла.

2020-05-25T09:41:21+03:00
palenka (П Антонова)

Хареса ми!
Само тука "Ще ме повдигнат мене, босата.
Над всичките суетни нищета." - нищОта, нищенца? Нищета е ед.ч. и не ми се връзва

2020-05-25T08:52:25+03:00