24.05.2020 г., 22:37 ч.

Бяло 

  Поезия » Философска
1584 2 3
Ще яхна бялата си шия.
Дано не ме споходи старостта.
И да ме отърве от тия.
Безумия.
Откъснати цветя.
Ще кацна с бялата си рокля.
На някой вечен кръстопът.
Ще я придипля настрани разперена.
Та птиците за нея да ме уловят.
Ще ме повдигнат мене, босата.
Над всичките суетни нищета.
И ще се смея в бялото окъпана. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Караиванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??