25 may 2009, 10:45
Бъдещето на поезията
Прочетох негов стих.
То бяха само думи, думи, думи.
Без запетайки
и без знаци помежду им.
Не знаеш просто как да ги четеш –
къде да си поемеш дъх, къде да спреш.
Добре, казàх ,
си ги нанизал тези думи,
но постави и малко знаци помежду им!
Защото на места, тъй ми се струва,
човек не знае как да те тълкува.
А пък –
известно е от памтивека,
как зарад запетайчица една,
едва не са обесили човека!
Той само дето че не ме напсува:
- Кой както иска да си го тълкува –
това съвсем не ме интересува!
От отговора му ме осени -
как ще творят във бъдещите дни!
От речника,
без смисъл и без ред,
ще късат думичките най-напред.
И ще ги хвърлят
в някакъв казан,
или във тенджера, или в тиган.
Ще ги разбъркват
със черпак или с лъжица.
А после с друга,
собствена лъжица,
читателят от тази смес ще си гребе
и щото му се падне – ще чете.
Навярно
четенето ще е сложно,
бих казал даже – ще е невъзможно.
Но само туй
“Поезия” ще се нарича,
а всеки смислен ред ще се отрича!
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
И аз не обичам поезия без препинателни знаци, ни рима, а най не обичам да няма ритъм! Как може да се пише някой "модернист", като не познава класиката, поне мъничко. И това за собственото разбиране се боя, че по-често е клише, отколкото изстрадана истина.
-
!
Ангар, трябваха ми около 15 минути, за да изчета коментарите. През това време забравих какво съм прочела от теб и се обърках. Пак прочетох, обаче.
И аз не харесвам поезия без главни букви и препинателни знаци. Няма как да ме докосне. Въпрос на вкус! Пия вино от чаша, а не разлято върху масата. Предпочитания лични!! -
Ангар, мислех си, че така както класическият стих може да изпадне в ситуация на стихоплетство, така и белият стих може да изпадне в ситуация на проза... И в двата случая е неспасяемо и несполучливо. Надявам се, че ме разбираш. По-долу показах предпочитанията си поставяйки римуван коментар, но има и бели стихове, които харесвам. Мисля, че всичко е в "душата" на стиха, до каква степен ще успее да предаде емоцията. За мен лично препинателните знаци са "усмивките", "повдигането на раменете", "учудването"... накратко - настроението. Случвало се е да водя урок, чиято цел е конкретен стих да бъде прочетен по 3 начина - тъжно, хумористично и чрез импровизация на читателя. Ами трябва да призная, че с белия стих не се получи, а аз очаквах точно обратното, защото си мислех, че предполага по-свободен прочит. Това е. За съжаление не помня кой беше белия, случайно го подбрах, но римуваният беше "Горска басня" на В. Петров. Всички се справиха до толкова добре с него, че ние докато слушахме очите ни се насълзиха. Често очакванията ни се разминават с реалността. Единствено времето и случайноста решават споровете в изкуството.
П.П. Съжалявам, че се е получило това по-долу. Няма да го коментирам. -
Ангар пише за бъдещето на поезията.
"Поезията загива"!!!
Под това заглавие преди две години се проведе форум на
СВЕТОВНО НИВО".
Тъкмо се бях регистрирала в този сайт и попаднах на материали от форума. За свободния стих се казваше, че е подходящ ( и дори се налага като необходим) за френската поезия. Важна особеност на френския език е, че ударението пада винаги на последната сричка. Именно това ограничава възможността за римуване.
Запомних дословно: "Рядко се среща добър бял стих. И ТОЙ СЕ ВЪЗПРИЕМА КАТО ТАКЪВ САМО НА ФОНА НА КЛАСИЧЕСКАТА ПОЕЗИЯ".
Независимо, че това са мнения на световни поети, все пак са субективни.
Аз само споделих прочетеното.
Времето ще покаже.
И който доживее, ще види.
Успех на всички, които чувстват и ТВОРЯТ!
-
Ах, как разбуни духовете
на вертикалното писание (така си го наричам),
такава топка се оплете,
разтресе цяло поетично здание (не го отричам).
Не им се ти сърди, те са си такива
и мислят само вертикално,
ще ти възпеят всяка щедра слива,
израстнала хоризонтално. (удобна за механизирана беритба т.е.)
Това е простичкия смисъл,
изчерпва се с Причините,
уви, за него и не се изисква мисъл,
бъдещето на поезията е в Машините...
Проба за нов вид поезия:
Не
съм
разбиран
защото
гениите
били
са
неразбрани
в
свойто
време
и
на
свойто
място
Ако
си
неразбиран
ще
изглеждаш
гениялно
тук
щях
да
сложа
многоточие
но
няма
понеже
не
трябва
да
има
препинателни
знаци
Защо
никой
не
казва
че
царят
е
гол
въпросителна
удивителна
три
последователни
точки -
Джарова, дами, господа. Днес съм горда от себе си, че успях да запазя добрия тон. Защо? Защото Ангар така подаде темата. Противно на обичайното за мен не излязох от терличките си, не влязох с рамката на вратата, нито минах мярката. А както е известно - умея го.
Джарова, какви коментари, кви пет лева. Форум - за какво. За да бърша поредните сополи на никове от сорта на Белла ли? Която трябваше да скапе поредния опит за дискусия, такава каквато отдавна не се е случвала тук.
лично аз нямам намерение да се занимавам с интриги и прочее простотии, клики и групи. Видя се - кой за какво се бори и докъде му стига ... , например
П.П. Кремена, извинявам се, ако счетеш за необходимо - забърши коментара ми. -
Струва ми се, че отношението по темата 'збега у лево!
Всеки последвал коментар, който НЕ е свързан с произведението ще бъде изтриван! -
Даммм... темата отиде по дяволите.
От няколко време насам ме загложди някаква мисъл... Какво толкова сте се (Белла, това е най-вече към теб) вторачили в една-единствена Личност?! С какво толкова боде? Че казва, което мисли? Че думите й обикновено са право в десятката?
И си отговарям веднага: защото винаги е права! А малко са хората, които приемат този факт. -
Хайде, момичета във форума, да си изясним третата тема - мярката на коментарите, но не само за критичните, а и за хвалебствените. Какво ще кажете?
-
Помня последния случай, когато се вадиха лични мейли и кирливи ризи. Грозно е. Имай малко самоконтрол, Белла! И кое по-точно ти е мнението?
" Andromaha (Белла ) 25-05-2009г. 18:05
vitaniya
намесвам се в неинтересуващата ме тема само и единствено за да отбележа, че ако някой някъде е размахвал пръст, то това е "отиде,та се не виде", която непрекъснато поучава и проповядва "как се чукат кюнци" сякаш е някой световно-признат литературен гений...Така че моля те бъди коректна и недей да гледаш на тресчицата, а да се правиш на сляпа за гредата" - това?
Или това?
" Andromaha (Белла ) 25-05-2009г. 18:13
не, не бих била така добра ... когато нечий акаунт не е изтрит, въпреки, че си позволява постоянно да бълва брутални обиди не предизвикани с нищо, а други акаунти се трият за много по-малко! Не бих била добра с хора(едни и същи), които се държат параноично надменно. Тук сме за да споделяме впечатления от творчеството, а не да лепим етикети кой бил старомоден, "Шепа", стадо и нинам си кво още!"
Или това?
" Andromaha (Белла ) 25-05-2009г. 20:40
Дарчето, ето какво написах на андрна_марк на мейла:
Ако желаеш да бъдеш обективна, то направи си труда да погледнеш коментарите на идеми дойде ми из сайта и ако си честен и обективен човек няма как да не забележиш отвратителното и поведение - надменни поучения сякаш е висш еродит, брутални обиди без причина, заядливост, завист, злоба, дребнавост, превзетост...
Ако кажеш, че не виждаш това, значи няма смисъл да разговаряме и да си обясняваме каквото и да било.
Аз съм против подобно поведение. Всеки чувства и харесва различно и никой няма право да обижда чувствата и разбиранията на другия.
Мисля, че е достатъчно ясно колко е тъпо да се дават определения за това кое било стойнстна поезия и кое не.
И ако и този път се хванете не за това, което казвам, а за каквото ви отърва ... значи всякакви "разговори" са излишни. "
Или другите ти безумни коментари?
Какво конкретно разбрахме от мението ти за стихотворението?
Имаш ли някаква граница на себеуважение, или не ти пука колко точно ще паднеш? -
Белла, мнението ти няма нищо общо с дискусията - на трето четене, пак повтарям. Изместваш темата само от любов към спорта.
-
Дечева, обичам те!
-
ИД - не питай
Ена, питай Белла, все пак е юрист, може и да ти обясни защо има закони. Видно е, че си разбрала. -
Прочетох отново стиха ти...
Попрочетох и някои коментари...
Пак казвам това, което вече казах, но ще прибавя и още нещо, защото, както ми се стори, имаше намек за липса на позиция:
"Навярно
четенето ще е сложно,
бих казал даже – ще е невъзможно."
Това е моята позиция, ти си я формулирал перфектно!!!
Когато чета стихове без препинателни знаци, ми е много трудно понякога да разбера и да почувствам автора. Тук не става дума за това кой колко разбира от поезия и кой колко е теоретически по-по-най... Мисля, че нещата опират до избора на средството, чрез което най-точно и най-пряко творецът достига до хората. Разбира се, ако творчеството му не е самоцел. И ако читателят е успял някак интуитивно да се докопа до смисъла на творческото послание, направено по този полемичен начин, то мисля, че заслугата в този случай е на читателя, а не на твореца, което пък от своя страна води пълното право да се кредитира именно читателя и неговото мнение.
Поезията, творчеството, е част от човешката същност, т.е. от нейната реализация. Всеки човек се реализира съобразно модела си за живот, който си е изградил в детството под въздействието на много фактори. Напълно нормално е да възприема и творчеството, като част от този живот, по начин, съответстващ на модела. В този аспект, за мен препинателните знаци помагат да се направят възприятията съизмерими, поне като направление, като дименсии. Иначе би се получил хаос и тотално неразбиране, поне в повечето случаи.
Впрочем, защо има закони?
Актуален стих!!! -
Видях, че ме споменавате тук някъде Радвам се, че с добро.
Макар да е ясно моето мнение, ще се доизкажа малко по-конкретно.
Лично аз, когато чета поезия без пунктуация, се чувствам като далтонист.
Далтонизмът е недостиг на един или няколко вида рецептори за цвят.
Да кажем, че на мен не ми достигат рецептори за този род творби, което не означава, че щом аз не ги възприемам, значи те не трябва да съществуват. Ако цветът на тази поезия е червен, как ще ми го докажете, след като аз не го виждам? И обратното - пишещите по този начин, може би, имат същия проблем, само че с моята поезия. И кой е прав в случая? Аз нямам отговор...
Имайте си уважението поне, ако не друго. -
ИД, мисля, че е първото, което за мен Е Ужасното!, защото, който не разбира, обикновено си мълчи или пита.
Е, имат поле за действие! Ако не могат да напишат нещо Смислено и Поетично в този стил, нека имат доблестта поне да отидат под един такъв стих и да го разкритикуват, така както "подобава" от тяхна гледна точка! Всичко останало е лицемерие и заигравка с публиката!...
Ице, удоволствието беше мое! За това са бабите, да дават от време на време и по някой правилен отговор... -
Поне един ми отговори смислено! Съгласявам се с Андрина за училището! Поети като Веселин Ханчев, Джагаров, Димитър Бояджиев (нека са български поети не чужди), не само че не се учат, но попитайте 12токласник, явил се на матура преди седмица дали знае тези имена!? Благодаря за отговора!
-
Така и така съм се "върнала”, я да взема отношение и аз по темата.
1-во, Ангар не си прав и мисля, че много добре осъзнаваш, че е така. Говориш за нетърпимост към "класическата" поезия, но в крайна сметка всичко опира не толкова до начина на писане, а до това, което при теб е включено в поантата - "а всеки смислен ред..........!" Това ще рече, че ако начинът на написването води до смисъл или смисленост (което не значи, че всички ще го разберат и одобрят) то Е творчество, то в конкретния случай е И Поезия. Съжалявам, но честно ще ти призная, дори в калсическите си форми наистина си доста далеч и от Твардовски, и от къмингс (с малка буква, защото сам така е изписвал името си), а и мнооооого автори (да не кажа всички) от този сайт са доста далеч от тях. Така че, колкото и да е добре написан стихът ти, той за мен е вид софистика, защото ползваш разсъждения, основани на лъжливи доводи, манипулативно използване на аргументи и словесно изхитряне, които водят само към привидно логични изводи. Само привидно...
2-ро, Ице, на въпроса ти: “защо създаването на художествен текст и това, което се учи в училище да са различни неща?”, ще ти отговоря така: Защото там не се учи да се създават текстове, а да се анализират и то най-често по тертипа на учителката или на критика, който тя си е харесала. А и там Твардовски и автори като него дори не се споменават, камо ли да се учат. И, както на теб самият ти е известно, последното, което се коментира в часовете по литература е пунктоацията като изразно средство на автора.
3-то, Белла, между “размахването на пръст в сайт” и заклеймяването на цяло литературно течение разликата е огромна, както е голяма и разликата между един любител поет и между един докторант по литература и философия (например), поне що се касае до умението да оценява литература или философски текстове. За разликата в знанията няма да говорим...
и 4-то, последно, Хайде всички, които заклеймявате този начин на писане да се опитате да напишете един Смислен Поетичен текст точно по този начин, че да видите как се пише! Желая ви успех! Среща на тези текстове – във форума. Който пръв го напише, отваря темата
Е, признавам си, че тогава аз ще си поиграя на критик, доколкото ми позволяват знанията и познанията...
Да видим на кого “му стиска”!... -
Спирам по темата.
Шапка свалям на Ангар, обаче.
И на Майстора.
И на Елишка.
Зем - отчасти и той.
Христо - ок.
Защото позицията им е ясна.
Другите - по една или друга причина се разменят, в зависимост от автора, който коментират.
Жалко е! -
Ангар, Ангар...
Хем се зарадвах на стиха ти, хем ми стана и тъжно, и болно...
Нарочно не прочетох коментарите под стиха ти. Не, че ще ми повлияят на мнението... просто още докато четях вече ми ставаше ясно кой и какво е писал...
Някои наистина се мислят за Пикасо в поезията... ама все си мисля, че висшия пилотаж го могат малкото, а не болшинството
Адмирации за стиха и изразената позиция!!!
И това на фона на току-що отминалия най-светъл наш празник, ЕДИНСТВЕН КАТО ТАКЪВ В СВЕТА!!!
РОДНА РЕЧ
Ран Босилек
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти! -
И много от сегашните - творби
не знам ли са или чорби!?! -
Много мога да говоря още. В един спор разумния замълчава!
-
Харесвайки Гео Милев - как той точно се вписва в каноните на тогавашната литература, при положение, че прави неистови опити да се запише като основоположник на модернистичната литература в България.
Тук се добавям - да, харесвам го.
И връщайки се години назад - дали на него му се е налагало да обяснява на някакъв литературен кръжец - защо излиза извън рамките на времето си.
В този дух - другото писане - за мен - предоставя повече свобода и въздух на тези, които четат. Повтарям се. Има стихотворения, които плачат да са в класическата форма. Тя им трябва, както има и такива, които ако ги нагънем в нея форма - просто ще се задушат думите на автора, както и посланието му.
често четейки такава поезия, поне аз - мога да се връщам много пъти, мога да откривам различин образи, неща, които съм пропуснала на първи прочит, мога да сглобя една съвсем различна картина.
Стихотворенията на Дечева , Елишка - те дишат във формата си, тя не им тежи. Тя не оковава, не слага рамка. Кефещи са.
спирам ... видях коментара на Ани Монева - казала е за Бети - това е. Простичко и ясно. -
Аз имам едно питане - някой чел ли е " Гузен негонен бяга"?
И харесвам Бети, която напоследък пише без препинателни знаци, защото в стиховете и има душа, а не само някакви си думи, ако ще да са и самата оригиналност на метафорите...
Поздрав за стиха, Ангар, в него има повече от заиграването с препинателните знаци...
И за всички има място под слънцето, но не всички могат да влязат в душата на всеки...
-
Пардон за името, не е нарочно!
Ами като сме почнали... Харесвам Гео Милев, Вапцаров, не ми допада Вазов (който иска да ме съди). Последно четох Разораната целина и Как се каляваше стоманата. Някакви други питания? -
О, да, чета.
Не, не беше обида, сериозно питам. И не иронизирам.
Аз не чета Ботев, предпочитам Смирненски. И не харесвам Валери Петров.
И не съм Цветкова. Направих си труда да погледна името ти, направи си труда да изчетеш правилно моето - е това вече беше лично. -
Такаааа... И обидите почнаха! За съжаление. Ами не не чета изобщо. Ако имате желание можете и Ботев да ми кажете кой е!? Жалко, че ме познавате само от коментарите, а не лично. Може би впечатлението щеше да е различно! А аз да Ви попитам, Вие, Таня Цветкова, нещо друго освен коментари четете ли?
-
Джейни, тенкс, така прескочих два последователни коментара.
Хубаво, че не се отказваш от това, което си писала
Тенев, ние с теб трудно влизаме в синхрон, още по-рядко в единомислие.
Христо - ти определено ме изненада.
Ще си позволя да ви задам един въпрос, а след това ще се опитам да отговоря.
Вие литература различна от сайтовата, Ботев и "сие" класици - четете ли?
Има значение - както това, което питам, така и отговорите ви...
Белла, в момента не водя полемика за акаунти, нито за шепи и клики. Не водя и спор с теб. Защото мен пък кликите не ме касаят.
Полемиката е за друго, под конкретно произведение на конкретен автор. Изместваш темата, заплиташ различна интрига - аз не участвам в нея. С цялото ми уважение - може би е от съществено значение за теб, но зца мен - не е ... Така че - от уважение към автора на този текст - нека се придържаме към инициативата му. -
И аз имам няколко такива, но не се отричам от тях,така ги исках!
Поздрави Ангар! -
Белла, би ли била така добра да се изнесеш на подскок, при положение, че темата не те интересува. Щото едни размахват пръсти, други се обаждат като на барабан палката, само и само да са в кюпа.
-
Мале, мале, мале... Ден след 24ти май, какво чета?! Смислови интервали, свобода да се пречупва текста... Осъзнайте се малко. Какво става ако всеки има абсолютно собствена интерпретация на творбата? Къде отива авторовото послание, авторовата мисъл, авторовата позиция? В коментара на читателя ли? Малко глупаво ми се вижда! А тези, които пледират, че познават граматиката перфектно, та пишат без препинателни знаци, моля да ме извинят, защото в този сайт такива няма (може би проф. Владко Мурдаров ако четеше щеше да ме подкрепи). И накрая: защо създаването на художествен текст и това, което се учи в училище да са различни неща? Търся отговора??! Ангар извинявам се за този коментар под произведението!
-
Та да си дойддем на темата.Липсата на препинателни знаци може ли да се разглежда,като част от творческия процес?Или е изклинчване от правилата?По-дългите многоточия от три точки имали повече недоизказани мисли.....То в един празен лист, на който има само заглавие има всичко, които може да дойде наум на читателя.Това, разбира се, е крайност!Но къде е компромисът между крайностите?
-
Ангар, плачеш от липсата на толерантност към теб, но не проявяваш такава към инакомислещите.
Тъй, да съм била обяснила-какво печели и какво губи едно стихотворение от това, че неговият създател е писал без препирателни знаци... ти даваш ли си сметка, че искаш от мен да дисектирам автори от сорта на къмингс и Твардовски. Да им намирам кусури, да слагам в рамки думите им. Не бих го направила, Ангар.
Дора и Поли Илиева са казали достатъчно много преди мен, няма какво да добавя. Съвсем съзнателно избегнах сутринта да изказвам мнение по темата, защото както вече казах - всяка крайност е сама по себе си опасна. Не можеш с едно лековото "иронизиране" да отричаш част от световната литература, само защото не искаш да я приемеш и разбереш. Както и обратното. Добрите автори на иронизираното от теб писане- създават една много по-жива и гъвкава поезия. Често авторът търси една по-широка асоциативност и въздействие върху читателя, остава му въздух, свобода на възприятията - ако има способност да възприема и так далее ... И не бих изнасяла лекции, не съм достатъчно образована.Нито бих размахвала пръст, както правиш ти ... Просто защото понякога повредата е в нашите телевизори. -
Витания, хубави стихове си пуснала за илюстрация. Но ми се иска и да беше обяснила: какво печелят от това, че са без препинателни знаци, и какво биха загубили, ако бяха с препинателни знаци.
Първото стихотворение не е по темата, аз не такива стихове иронизирам. То е шеговито, нарочно направено така, за забава на децата, които точно са във възрастта, когато разбират значението на думите и се веселят чрез това, като ги поставят не намясто. То е съчинено все едно по "Азбука на фантазията" на Джани Рудари, а и още преди него си е имало много такива стихове, ако не на български, на други езици. В него препинателните знаци с право са изпуснати, за да не пречат на основната, истинската част от забавата.
Другите две стихотворения обаче, според мене, нищо не печелят от липсата на препинателни знаци. А какво губят? Първо това, че стават монотонни. Това, което ти цитираш, са и кратки, и хубави стихове, но представяш ли си едно стихотворение от едно изречение от 30-40 реда, което и изречение не може да се нарече, защото започва с малка буква и не завършва с точка? Второто нещо което се губи, това е отношението на автора - то не личи. А едно от изскването за хубавата поезия е именно това - личното отношение, страстта. При липсата на препинателни знаци и авторът липсва, той е безличен, индифирентен, страхуващ се да изрази лично отношение, па макар с един въпросителен или с възклицателен знак.
И не мисля, че с това си стихотворение към някого съм нетърпим или агресивен - само иронизирам. Но много често съм се сблъсквал с непоносимостта, нетърпимостта и презрението на "модернистите" към мене, а значи и към другите които са като мене: че сме били архаични, старомодни и пр. и пр. -
Олеле, какво се е случило тук?!
А бе, хора, защо бъркате понятията? Това, което се учи в училище като синтактис и създаването на художествен текст са напълно различни неща. Така си мисля. Ако бъркам, ще се поправя и ще се срамувам.
НЕизползването на препинателни знаци НЕ предполага тяхното отричане изобщо. Дори НЕ предполага и НЕпознаването им. Напротив - за да успее даден пишещ човек да сътвори въздействащ текст без препинателни знаци, то той задължително трябва да е съвсем наясно с правилата на използването им.
Някога, в студентските ми години, на годишните писмени изпити до 3-и курс не беше разрешено да се ползва помощен материал (речник). Защо ли? Ами много просто – защото трябва да се научиш да го използваш ПРАВИЛНО. А това не се научава лесно.
Струва ми се, че въпросът опира точно до умението да се справяш със сложната пунктуационна материя, за да можеш качествено да замениш малките и важни знаци с необходимия смислов интервал, като в същото време четящият има пълната свобода да пречупи текста през себе си.
Не ми е проблем да прочета и да се влюбя в текст с точки и запетайки, и тирета, и там, каквото е по правило, и в същото време да полудея по текст с по дума на ред. В душата ми може да бръкне ОСМИСЛЕНИЯТ (от автора) ТЕКСТ.
Писах, та се забравих... И пак не казах всичко, което искам. Ама... засега - толкоз.
Ангар, текстът ти е забавен, наистина.
-
Имаше един коментар, на главния редактор на сайта преди време, относно модернистичното писане - "или по правилата, или без никакви препинателни знаци". Та в случая стихотворението е отзвук на последните тенденции в поезията - да се заличава хубавата българска граматика и да се въвежда японската (както знаете в японската поезия не се употребяват препинателни знаци). Никой не е безгрешен относно препинателните знаци (вкл. и аз), но отхвърлянето им ми е болна тема. Нека започнат тогава в училище да изключат този материал, за да не се обиждат модернистите... Мнение. На автора браво за темата и отличен за изпълнението. Поздрав!
-
Краси, кои правила?
болшинството или мнозинството?
Питане към:
1. Зем - колко консервативен си, за да не приемаш "не-поезията"?
2. линасветлана (Светлана Караколева) - сигурна ли си? Когато коментираш различната поезия - на същото мнение ли си?
Позиция?! -
Поезията за мен трябва да е израз на душата,
и стиховете- огледало, не на всяка безсмислена фраза отдушник.
Въпрос на гледна точка е да спазваш правилата,
без тях, със тях- каква ти днес поезия, щом хората сме тъй бездушни?
Наистина е тъжно, че нивото на награмотността се увеличава... Но за да пишеш грамотно трябва все пак да имаш някаква култура.
Поздрави за творбата, засягаш болна тема. Много хубаво си го написал! -
Интересни въпроси се повдигат тук в творбата и в коментарите:
Свободата /свободния прочит/ , правилата и тяхното пренебрегване, крайностите, конкуренцията и най-важното - бъдещето на поезията.
Болшинството определя правилата.Ако следваме демократичния принцип.
Европа не ни попречи да запазим азбуката си, но е възможно и сами да я изгубим с тия скайпове...Да не изместваме темата.
И все пак - всеки "влак" ще има своите "пътници", а на някои "гари" е възможно и да се случи прeкачване от влак на влак
-
От както съществува поезията има и...крайности най-меко казано.
В крайна сметка и най-модерното остарява, а съдник е читателя, а не автора. -
поздравления за чудесния и полезен стих ! има ги много такива "поети" в сайта, но само като се опиташ да им направиш и най-приятелски намек- почват с ругатни и псувни да те замерят...Е, нядявам се тези, които ни четат да отсеят доброто от боклука !
-
Разпалваш страсти тук
Да ти кажа... ако поезията беше хляб
и се продаваше за три до пет пари,
щях да кажа си без доза яд:
- Нека конкуренцията спора да реши.
-
Поздравления!
-
С Ангар!
-
Добре. че в сайта има и поети, които списват хубав бял стих,Ангеле, инак сме загубени из лабиринтите на недоизказаното или казаното по много изтънчен начин, така,че ние - по неуките, да не можем да го проумеем. Ама нейсе, трябва да четем повече. Ваше Благородие
-
Стихотворението е много актуално. Все повече хора не знаят правописа. Във вестниците има много правописни грешки. В Интернет пространството - също. От няколко дни Vesti.bg в информациите си за фестивала в Кан упорито нарича филма на Куентин Тарантино "Гадни копилета".
Струва ми се, че ние, които знаем и държим на правописа в българския език, сме на изчезване. -
Полезно е твоето стихо!Браво!
-
Всяка крайност е вредна и води до израждане, Ангар.
Ето нещо, което няма да бъде лишено от смисъл и за теб, надявам се ...
"кой ли живял в доста някакъв град*
кой ли живял в доста някакъв град
(с надолу хвърчащи много камбани)
пролет лято есен зима
той пеел си няма и танцувал си има
Жени и мъже (и дребни и малки)
за кой ли не било ги грижа изобщо
посеяли не-та и жънели също
под слънце луна звезди и дъжд
децата отгатвали (но някои само
и смалявали спомени докато расли
есен зима пролет лято)
че никой го обичала още и още
когато сега и дърво по листо
с радостта му се смеела и с мъката плакала
птица в снега и въртоп във вира
на кой ли каквото било нейното всяко
някои се женели за своите всякои
смеели сълзите и танцували танците
(сън будене надежда и после) те
казвали никога и проспивали блянове
звездите дъжда слънце луна
(и само снега може малко да каже
как децата тъй някак на края забравят
от надолу хвърчащи много камбани)
един ден кой ли умрял предполагам
(и никой навела се да го целуне)
забързано ги погребали рамо до рамо
малко по малко и беше след беше
всичко на всичко и дълбоко в дълбоко
и още по още сънуват съня си
никой и кой ли земята в април
молитва в духа и ако ли да
Жени и мъже (и бим и бам)
лято есен зима и пролет
жънеха сято и вървяха обръщане
слънце луна звезди и дъжд
-----
*Авторски превод (by marcusjunius) на "anyone lived in a pretty how town" by E. E. Cummings. "
"За вярата
Ян Твардовски
Колко често трябва да губиш вярата
официалната
надутата
вирнала нос
застраховащата
проповядвана оттук дотук
за да намериш единствената
като въглища все още зелени
онази дето просто е
среща в тъмното
когато несигурността става сигурност
вярата истинска защото просто не е за вярване
(1970)"
"Ако е любов
Първо не искаха да повярват
и си казваха
че любовта им е твърде голяма
необхватна като листата -
много високо и много близко
после че това не е истина -
та нали с всичко е така
но Ти който познаваш всяка птица
и златните буки
знаеш че ако е любов тя е като вечността
без преди и след
(1978, 1980)" отново той...
Нямам намерение да споря с теб, не отричам нито единия вид писане, нито другия ...
Приятен ден! -
Много актуален стих! Браво! Поздравления!
-
Браво ти ! В това отношение съм заклет консерватор! Зем.
-
Хахахахахаах.......да така е И аз бях попаднал на един такъв, дето пишеше всичко без знаци и му казах, че така не бива.....и точно същата работа стана И не само това, ами взе да ми пише разни заядливи коментари, но в един миг просто изчезна.Той ли си изтри профила или административно му го изтриха - не знам. Поздрави за творбата Носи тъжни истини!!!
-
Хареса и на мен!
-
Всичко е тръгнало към изкривяване. Грозно бъдеще. Тъкмо днес си мислех, че нещо изоставам с развитието на поезията в тази насока. Но като не възприемам... а и не искам, то си е за моя сметка
-
!
-
Чудесен си!
Поздравления!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Най- забавното е когато гледаш как хора се опитват да убедят други хора в собствената си теза! И с хиляди думи... няма как да стане