25.05.2009 г., 10:45

Бъдещето на поезията

3.2K 0 56

 

Прочетох негов стих.

То бяха само думи, думи, думи.

Без запетайки

и без знаци помежду им.

Не знаеш просто как да ги четеш –

къде да си поемеш дъх, къде да спреш.

 

Добре, казàх ,

си ги нанизал тези думи,

но постави и малко знаци помежду им!

Защото на места, тъй ми се струва,

човек не знае как да те тълкува.

 

А пък –

известно е от памтивека,

как зарад запетайчица една,

едва  не са обесили човека!

 

Той само дето че не ме напсува:

 

- Кой както иска да си го тълкува –

това съвсем не ме интересува!

 

От отговора му ме осени -

как ще творят във бъдещите дни!

 

От речника,

без смисъл и без ред,

ще късат думичките най-напред.

И ще ги хвърлят

в някакъв  казан,

или във тенджера, или в тиган.

Ще ги разбъркват

със черпак или с лъжица.

А после с друга,

собствена лъжица,

читателят от тази смес ще си гребе

и щото му се падне – ще чете.

 

Навярно

четенето ще е сложно,

бих казал даже – ще е невъзможно.

 

Но само туй

“Поезия” ще се нарича,

а всеки смислен ред ще се отрича!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ехеее ... гледай ти от едно стихо колко коментара
    Най- забавното е когато гледаш как хора се опитват да убедят други хора в собствената си теза! И с хиляди думи... няма как да стане
  • И аз не обичам поезия без препинателни знаци, ни рима, а най не обичам да няма ритъм! Как може да се пише някой "модернист", като не познава класиката, поне мъничко. И това за собственото разбиране се боя, че по-често е клише, отколкото изстрадана истина.
  • ! Ангар, трябваха ми около 15 минути, за да изчета коментарите. През това време забравих какво съм прочела от теб и се обърках. Пак прочетох, обаче. И аз не харесвам поезия без главни букви и препинателни знаци. Няма как да ме докосне. Въпрос на вкус! Пия вино от чаша, а не разлято върху масата. Предпочитания лични!!
  • Ангар, мислех си, че така както класическият стих може да изпадне в ситуация на стихоплетство, така и белият стих може да изпадне в ситуация на проза... И в двата случая е неспасяемо и несполучливо. Надявам се, че ме разбираш. По-долу показах предпочитанията си поставяйки римуван коментар, но има и бели стихове, които харесвам. Мисля, че всичко е в "душата" на стиха, до каква степен ще успее да предаде емоцията. За мен лично препинателните знаци са "усмивките", "повдигането на раменете", "учудването"... накратко - настроението. Случвало се е да водя урок, чиято цел е конкретен стих да бъде прочетен по 3 начина - тъжно, хумористично и чрез импровизация на читателя. Ами трябва да призная, че с белия стих не се получи, а аз очаквах точно обратното, защото си мислех, че предполага по-свободен прочит. Това е. За съжаление не помня кой беше белия, случайно го подбрах, но римуваният беше "Горска басня" на В. Петров. Всички се справиха до толкова добре с него, че ние докато слушахме очите ни се насълзиха. Често очакванията ни се разминават с реалността. Единствено времето и случайноста решават споровете в изкуството.
    П.П. Съжалявам, че се е получило това по-долу. Няма да го коментирам.
  • Ангар пише за бъдещето на поезията.
    "Поезията загива"!!!
    Под това заглавие преди две години се проведе форум на
    СВЕТОВНО НИВО".
    Тъкмо се бях регистрирала в този сайт и попаднах на материали от форума. За свободния стих се казваше, че е подходящ ( и дори се налага като необходим) за френската поезия. Важна особеност на френския език е, че ударението пада винаги на последната сричка. Именно това ограничава възможността за римуване.
    Запомних дословно: "Рядко се среща добър бял стих. И ТОЙ СЕ ВЪЗПРИЕМА КАТО ТАКЪВ САМО НА ФОНА НА КЛАСИЧЕСКАТА ПОЕЗИЯ".
    Независимо, че това са мнения на световни поети, все пак са субективни.
    Аз само споделих прочетеното.
    Времето ще покаже.
    И който доживее, ще види.
    Успех на всички, които чувстват и ТВОРЯТ!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...