May 25, 2009, 10:45 AM

Бъдещето на поезията

3.2K 0 56

 

Прочетох негов стих.

То бяха само думи, думи, думи.

Без запетайки

и без знаци помежду им.

Не знаеш просто как да ги четеш –

къде да си поемеш дъх, къде да спреш.

 

Добре, казàх ,

си ги нанизал тези думи,

но постави и малко знаци помежду им!

Защото на места, тъй ми се струва,

човек не знае как да те тълкува.

 

А пък –

известно е от памтивека,

как зарад запетайчица една,

едва  не са обесили човека!

 

Той само дето че не ме напсува:

 

- Кой както иска да си го тълкува –

това съвсем не ме интересува!

 

От отговора му ме осени -

как ще творят във бъдещите дни!

 

От речника,

без смисъл и без ред,

ще късат думичките най-напред.

И ще ги хвърлят

в някакъв  казан,

или във тенджера, или в тиган.

Ще ги разбъркват

със черпак или с лъжица.

А после с друга,

собствена лъжица,

читателят от тази смес ще си гребе

и щото му се падне – ще чете.

 

Навярно

четенето ще е сложно,

бих казал даже – ще е невъзможно.

 

Но само туй

“Поезия” ще се нарича,

а всеки смислен ред ще се отрича!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ехеее ... гледай ти от едно стихо колко коментара
    Най- забавното е когато гледаш как хора се опитват да убедят други хора в собствената си теза! И с хиляди думи... няма как да стане
  • И аз не обичам поезия без препинателни знаци, ни рима, а най не обичам да няма ритъм! Как може да се пише някой "модернист", като не познава класиката, поне мъничко. И това за собственото разбиране се боя, че по-често е клише, отколкото изстрадана истина.
  • ! Ангар, трябваха ми около 15 минути, за да изчета коментарите. През това време забравих какво съм прочела от теб и се обърках. Пак прочетох, обаче. И аз не харесвам поезия без главни букви и препинателни знаци. Няма как да ме докосне. Въпрос на вкус! Пия вино от чаша, а не разлято върху масата. Предпочитания лични!!
  • Ангар, мислех си, че така както класическият стих може да изпадне в ситуация на стихоплетство, така и белият стих може да изпадне в ситуация на проза... И в двата случая е неспасяемо и несполучливо. Надявам се, че ме разбираш. По-долу показах предпочитанията си поставяйки римуван коментар, но има и бели стихове, които харесвам. Мисля, че всичко е в "душата" на стиха, до каква степен ще успее да предаде емоцията. За мен лично препинателните знаци са "усмивките", "повдигането на раменете", "учудването"... накратко - настроението. Случвало се е да водя урок, чиято цел е конкретен стих да бъде прочетен по 3 начина - тъжно, хумористично и чрез импровизация на читателя. Ами трябва да призная, че с белия стих не се получи, а аз очаквах точно обратното, защото си мислех, че предполага по-свободен прочит. Това е. За съжаление не помня кой беше белия, случайно го подбрах, но римуваният беше "Горска басня" на В. Петров. Всички се справиха до толкова добре с него, че ние докато слушахме очите ни се насълзиха. Често очакванията ни се разминават с реалността. Единствено времето и случайноста решават споровете в изкуството.
    П.П. Съжалявам, че се е получило това по-долу. Няма да го коментирам.
  • Ангар пише за бъдещето на поезията.
    "Поезията загива"!!!
    Под това заглавие преди две години се проведе форум на
    СВЕТОВНО НИВО".
    Тъкмо се бях регистрирала в този сайт и попаднах на материали от форума. За свободния стих се казваше, че е подходящ ( и дори се налага като необходим) за френската поезия. Важна особеност на френския език е, че ударението пада винаги на последната сричка. Именно това ограничава възможността за римуване.
    Запомних дословно: "Рядко се среща добър бял стих. И ТОЙ СЕ ВЪЗПРИЕМА КАТО ТАКЪВ САМО НА ФОНА НА КЛАСИЧЕСКАТА ПОЕЗИЯ".
    Независимо, че това са мнения на световни поети, все пак са субективни.
    Аз само споделих прочетеното.
    Времето ще покаже.
    И който доживее, ще види.
    Успех на всички, които чувстват и ТВОРЯТ!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...