Бъди

25 mar 2009, 0:22

Poesía

743 0 4

Бъди
Когато пак звездите засияят с блясък
Аз ще съм там под натежалото небе.
Луната с изморени устни ще целуна.
И в тихата прегръдка на нощта,
На миналите и на бъдни дни
Аз в теб отново ще се вричам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Бъди

Искате да прочетете повече?

Propuestas