Бъди
Бъди
Когато пак звездите засияят с блясък
Аз ще съм там под натежалото небе.
Луната с изморени устни ще целуна.
И в тихата прегръдка на нощта,
На миналите и на бъдни дни
Аз в теб отново ще се вричам.
© Светослав Григоров All rights reserved.
Mar 25, 2009, 12:22 AM
Comments
Comments
-
-
Хареса ми краткият ти и образен стих "...под натежалото небе..."...
Благодаря за мнението, прав си, да не се впрягаме от някоя и друга грешчица. -
-
Много мило и нежно акростихче (не влагам обиден смисъл в умалителната думичка)
!
Поздрави!
Editor's choice
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Писмо до другия край на земята 🇧🇬
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
