Бъди
Бъди
Когато пак звездите засияят с блясък
Аз ще съм там под натежалото небе.
Луната с изморени устни ще целуна.
И в тихата прегръдка на нощта,
На миналите и на бъдни дни
Аз в теб отново ще се вричам.
© Светослав Григоров All rights reserved.
Mar 25, 2009, 12:22 AM
Comments
Comments
-
-
Хареса ми краткият ти и образен стих "...под натежалото небе..."...
Благодаря за мнението, прав си, да не се впрягаме от някоя и друга грешчица. -
-
Много мило и нежно акростихче (не влагам обиден смисъл в умалителната думичка)
!
Поздрави!
Editor's choice
Писмо до другия край на земята 🇧🇬
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
