...

4 abr 2019, 9:57

Poesía » Filosófica

271 1 1

И капеха в мрака пера.

Яна Кременска

Не съм сигурна дали бяха пера

или просто перде - на очите или на прозореца,

който леко сълзеше от дъжда или друго.

Полъхваше морският бриз и стана солено,

както казват - не си ти солта на света,

има важни неща, по-големи от битието.

Промъкна се тайно копнеж - да хвана мига,

да се вкопча по-лека в крилцето на тишината.

Да пътешествам наяве и в сън.

Да кръжа над плитчините и самотата.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2019-04-04T10:44:47+03:00

Не потъвай в самотата! Тя крие опасни плитчини и рифове! Открехни душата си и полети по следите на вятъра! Не са ли те крехки стълбове към слънцето?!