И капеха в мрака пера.
Яна Кременска
Не съм сигурна дали бяха пера
или просто перде - на очите или на прозореца,
който леко сълзеше от дъжда или друго.
Полъхваше морският бриз и стана солено,
както казват - не си ти солта на света,
има важни неща, по-големи от битието.
Промъкна се тайно копнеж - да хвана мига,
да се вкопча по-лека в крилцето на тишината.
Да пътешествам наяве и в сън.
Да кръжа над плитчините и самотата.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
