...
И капеха в мрака пера.
Яна Кременска
Не съм сигурна дали бяха пера
или просто перде - на очите или на прозореца,
който леко сълзеше от дъжда или друго.
Полъхваше морският бриз и стана солено,
както казват - не си ти солта на света,
има важни неща, по-големи от битието.
Промъкна се тайно копнеж - да хвана мига,
да се вкопча по-лека в крилцето на тишината.
Да пътешествам наяве и в сън.
Да кръжа над плитчините и самотата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
