* * *

8 feb 2011, 15:27

Poesía » Versos blancos

543 0 1

О, мойта петострунна лира

не би могла да бъде тъй игрива.

Защо се питатe?!

Защо да не!? –

бих отговорила Ви аз. –

Аз любя, любят мен.

Какво е нужно нам сега?

Освен утрото за любовта.

Стон и вопъл, всичко безнадежно

те грабва и политаш неусетно.

Понесен си, омаян и щастлив,

ти чувстваш полъха

със всичките си сетива...

и знаеш, туй е любовта.

Не ти е нужно повече

от общите Ви вплетени ръце,

светът размит ти е сега,

изпитваш и изпитван си от любовта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.