Feb 8, 2011, 3:27 PM

* * *

843 0 1

О, мойта петострунна лира

не би могла да бъде тъй игрива.

Защо се питатe?!

Защо да не!? –

бих отговорила Ви аз. –

Аз любя, любят мен.

Какво е нужно нам сега?

Освен утрото за любовта.

 

Стон и вопъл, всичко безнадежно

те грабва и политаш неусетно.

 

Понесен си, омаян и щастлив,

ти чувстваш полъха

със всичките си сетива...

и знаеш, туй е любовта.

Не ти е нужно повече

от общите Ви вплетени ръце,

светът размит ти е сега,

изпитваш и изпитван си от любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Работова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вълшебно ,истинско и незабравимо с нежност подредени изречения.

    Благодаря за фигурката чаровна поставена за мой стих.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...