* * *
О, мойта петострунна лира
не би могла да бъде тъй игрива.
Защо се питатe?!
Защо да не!? –
бих отговорила Ви аз. –
Аз любя, любят мен.
Какво е нужно нам сега?
Освен утрото за любовта.
Стон и вопъл, всичко безнадежно
те грабва и политаш неусетно.
Понесен си, омаян и щастлив,
ти чувстваш полъха
със всичките си сетива...
и знаеш, туй е любовта.
Не ти е нужно повече
от общите Ви вплетени ръце,
светът размит ти е сега,
изпитваш и изпитван си от любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Работова Все права защищены
