* * *

8.02.2011 г., 15:27 ч.

Поезия » Бели стихове

540 0 1

О, мойта петострунна лира

не би могла да бъде тъй игрива.

Защо се питатe?!

Защо да не!? –

бих отговорила Ви аз. –

Аз любя, любят мен.

Какво е нужно нам сега?

Освен утрото за любовта.

Стон и вопъл, всичко безнадежно

те грабва и политаш неусетно.

Понесен си, омаян и щастлив,

ти чувстваш полъха

със всичките си сетива...

и знаеш, туй е любовта.

Не ти е нужно повече

от общите Ви вплетени ръце,

светът размит ти е сега,

изпитваш и изпитван си от любовта.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.