16 jun 2022, 23:21

Чакай, мое безумно сърце. 

  Poesía » De amor
1157 5 12

Чакай, мое безумно сърце,

спри с тези спомени парещи,

като пеперудено пъстро перце,

потрепват нечакани, мамещи…

 

Бавно разплиташе мракът,

своя тъмен и хладен воал,

аз стоях на пейката и чаках,

да ме прегърнеш, да те погаля.

 

Обезумяла от обич по тебе,

разкъсвах тишината с въздишки,

гърдите ти ухаеха на младо тяло,

на сила и трепети предишни.

 

Хипнотизираше ме с очите си големи,

подчинявах се безропотно, в плам,

лудуваше кръвта в моите вени,

обичах те, бях истинска и пряма.

 

Надзъртаха любопитни звездите,

проблясваха в телата ни сгушени,

ти стягаше обръча на ръцете си,

аз, в ритъма на сърцето ти вслушана.

 

Пламъците ни люлееха в страстта,

обгръщаха ни заедно двамата,

погледите ни се сливаха в искра,

устните – в дълга целувка!

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??