Чакай, мое безумно сърце,
спри с тези спомени парещи,
като пеперудено пъстро перце,
потрепват нечакани, мамещи…
Бавно разплиташе мракът,
своя тъмен и хладен воал,
аз стоях на пейката и чаках,
да ме прегърнеш, да те погаля.
Обезумяла от обич по тебе,
разкъсвах тишината с въздишки,
гърдите ти ухаеха на младо тяло,
на сила и трепети предишни. ...