16.06.2022 г., 23:21 ч.

Чакай, мое безумно сърце. 

  Поезия » Любовна
941 5 12

Чакай, мое безумно сърце,

спри с тези спомени парещи,

като пеперудено пъстро перце,

потрепват нечакани, мамещи…

 

Бавно разплиташе мракът,

своя тъмен и хладен воал,

аз стоях на пейката и чаках,

да ме прегърнеш, да те погаля.

 

Обезумяла от обич по тебе,

разкъсвах тишината с въздишки,

гърдите ти ухаеха на младо тяло,

на сила и трепети предишни.

 

Хипнотизираше ме с очите си големи,

подчинявах се безропотно, в плам,

лудуваше кръвта в моите вени,

обичах те, бях истинска и пряма.

 

Надзъртаха любопитни звездите,

проблясваха в телата ни сгушени,

ти стягаше обръча на ръцете си,

аз, в ритъма на сърцето ти вслушана.

 

Пламъците ни люлееха в страстта,

обгръщаха ни заедно двамата,

погледите ни се сливаха в искра,

устните – в дълга целувка!

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??