Чакай, мое безумно сърце.
Чакай, мое безумно сърце,
спри с тези спомени парещи,
като пеперудено пъстро перце,
потрепват нечакани, мамещи…
Бавно разплиташе мракът,
своя тъмен и хладен воал,
аз стоях на пейката и чаках,
да ме прегърнеш, да те погаля.
Обезумяла от обич по тебе,
разкъсвах тишината с въздишки,
гърдите ти ухаеха на младо тяло,
на сила и трепети предишни.
Хипнотизираше ме с очите си големи,
подчинявах се безропотно, в плам,
лудуваше кръвта в моите вени,
обичах те, бях истинска и пряма.
Надзъртаха любопитни звездите,
проблясваха в телата ни сгушени,
ти стягаше обръча на ръцете си,
аз, в ритъма на сърцето ти вслушана.
Пламъците ни люлееха в страстта,
обгръщаха ни заедно двамата,
погледите ни се сливаха в искра,
устните – в дълга целувка!
© Миночка Митева All rights reserved.
