1 jul 2010, 23:13

Чакам те

  Poesía » Otra
1.2K 0 2

Ти пита ли земята 
къде съм аз?
Забравена,
потъпкана

и нежелана!
Но вървях напред аз!
Ти пита ли тревата 
къде съм аз?
Спъвах се в бурени и клони!
Но не се отказвах аз сега!
Ти пита ли гората 
къде съм аз?
Прескачах дървета и клони!
Но продължавах да вървя!
Ти пита ли водата
къде съм аз?
Мокра от сълзите ми за тебе!
Ти пита ли огъня 
къде съм аз?

Дали изгори мечтите ми?
Дали изгори вярата ми?
Дали изгори надеждата ми?
Попитай го!
И разбери!
Къде съм аз?
Чакам те,
да ме намериш!
Чакам те,
да ме докоснеш!  
А тебе те няма !
Защо?
Чакам те!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....