1 jul 2010, 23:13

Чакам те

  Poesía » Otra
1.2K 0 2

Ти пита ли земята 
къде съм аз?
Забравена,
потъпкана

и нежелана!
Но вървях напред аз!
Ти пита ли тревата 
къде съм аз?
Спъвах се в бурени и клони!
Но не се отказвах аз сега!
Ти пита ли гората 
къде съм аз?
Прескачах дървета и клони!
Но продължавах да вървя!
Ти пита ли водата
къде съм аз?
Мокра от сълзите ми за тебе!
Ти пита ли огъня 
къде съм аз?

Дали изгори мечтите ми?
Дали изгори вярата ми?
Дали изгори надеждата ми?
Попитай го!
И разбери!
Къде съм аз?
Чакам те,
да ме намериш!
Чакам те,
да ме докоснеш!  
А тебе те няма !
Защо?
Чакам те!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...