1 июл. 2010 г., 23:13

Чакам те

1.2K 0 2

Ти пита ли земята 
къде съм аз?
Забравена,
потъпкана

и нежелана!
Но вървях напред аз!
Ти пита ли тревата 
къде съм аз?
Спъвах се в бурени и клони!
Но не се отказвах аз сега!
Ти пита ли гората 
къде съм аз?
Прескачах дървета и клони!
Но продължавах да вървя!
Ти пита ли водата
къде съм аз?
Мокра от сълзите ми за тебе!
Ти пита ли огъня 
къде съм аз?

Дали изгори мечтите ми?
Дали изгори вярата ми?
Дали изгори надеждата ми?
Попитай го!
И разбери!
Къде съм аз?
Чакам те,
да ме намериш!
Чакам те,
да ме докоснеш!  
А тебе те няма !
Защо?
Чакам те!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...