Jul 1, 2010, 11:13 PM

Чакам те

  Poetry » Other
1.2K 0 2

Ти пита ли земята 
къде съм аз?
Забравена,
потъпкана

и нежелана!
Но вървях напред аз!
Ти пита ли тревата 
къде съм аз?
Спъвах се в бурени и клони!
Но не се отказвах аз сега!
Ти пита ли гората 
къде съм аз?
Прескачах дървета и клони!
Но продължавах да вървя!
Ти пита ли водата
къде съм аз?
Мокра от сълзите ми за тебе!
Ти пита ли огъня 
къде съм аз?

Дали изгори мечтите ми?
Дали изгори вярата ми?
Дали изгори надеждата ми?
Попитай го!
И разбери!
Къде съм аз?
Чакам те,
да ме намериш!
Чакам те,
да ме докоснеш!  
А тебе те няма !
Защо?
Чакам те!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...