19 sept 2024, 23:47

Чаша вино

  Poesía
402 1 4

Чаша вино... самота,

тъжно е когато си предаден, тишина!

Нещо стяга ти душата, Защо?

Къде остана вярата за любовта!?

 

Звезди, небе, а самотата те притиска...

въпроси тровят ти нощта? Защо?

Боже, моля те, за кой ли път, помогни ми

да преглътна отровата, самота.

 

Колко мъка трябва да преглътна!?

Трябваше ли да горчи...

Нали тя, любовта, живот създава,

защо тогава моя развали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Младене,Приятелю ,Благодаря ти за хубавия коментар за любими и за силната подкрепа към моята скромна поезия!Радвам се че винаги намираш думи с който да ме подкрепиш да продължа да пиша!

    Люси,Катя ,Благодаря ви много , трогнат съм от вашите коментари !Радвам се че споделихте моя скромен стих!!!До нови момичета!🌹🌹🌹
  • Много ми хареса.
  • Много, много тъжно!
  • Въпроси вопли - пронизващи, разтърсващи.
    Постигаш огромен поетичен ефект с твоя стил на писане, Ачо.
    Насечен и прям - като живота!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...