Чаша вино... самота,
тъжно е когато си предаден, тишина!
Нещо стяга ти душата, Защо?
Къде остана вярата за любовта!?
Звезди, небе, а самотата те притиска...
въпроси тровят ти нощта? Защо?
Боже, моля те, за кой ли път, помогни ми
да преглътна отровата, самота.
Колко мъка трябва да преглътна!?
Трябваше ли да горчи...
Нали тя, любовта, живот създава,
защо тогава моя развали.
© Ангел Todos los derechos reservados
Люси,Катя ,Благодаря ви много , трогнат съм от вашите коментари !Радвам се че споделихте моя скромен стих!!!До нови момичета!🌹🌹🌹