19.09.2024 г., 23:47 ч.

Чаша вино 

  Поезия
116 1 4

Чаша вино... самота,

тъжно е когато си предаден, тишина!

Нещо стяга ти душата, Защо?

Къде остана вярата за любовта!?

 

Звезди, небе, а самотата те притиска...

въпроси тровят ти нощта? Защо?

Боже, моля те, за кой ли път, помогни ми

да преглътна отровата, самота.

 

Колко мъка трябва да преглътна!?

Трябваше ли да горчи...

Нали тя, любовта, живот създава,

защо тогава моя развали.

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Младене,Приятелю ,Благодаря ти за хубавия коментар за любими и за силната подкрепа към моята скромна поезия!Радвам се че винаги намираш думи с който да ме подкрепиш да продължа да пиша!

    Люси,Катя ,Благодаря ви много , трогнат съм от вашите коментари !Радвам се че споделихте моя скромен стих!!!До нови момичета!🌹🌹🌹
  • Много ми хареса.
  • Много, много тъжно!
  • Въпроси вопли - пронизващи, разтърсващи.
    Постигаш огромен поетичен ефект с твоя стил на писане, Ачо.
    Насечен и прям - като живота!
Предложения
: ??:??