Sep 19, 2024, 11:47 PM

Чаша вино

  Poetry
398 1 4

Чаша вино... самота,

тъжно е когато си предаден, тишина!

Нещо стяга ти душата, Защо?

Къде остана вярата за любовта!?

 

Звезди, небе, а самотата те притиска...

въпроси тровят ти нощта? Защо?

Боже, моля те, за кой ли път, помогни ми

да преглътна отровата, самота.

 

Колко мъка трябва да преглътна!?

Трябваше ли да горчи...

Нали тя, любовта, живот създава,

защо тогава моя развали.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Младене,Приятелю ,Благодаря ти за хубавия коментар за любими и за силната подкрепа към моята скромна поезия!Радвам се че винаги намираш думи с който да ме подкрепиш да продължа да пиша!

    Люси,Катя ,Благодаря ви много , трогнат съм от вашите коментари !Радвам се че споделихте моя скромен стих!!!До нови момичета!🌹🌹🌹
  • Много ми хареса.
  • Много, много тъжно!
  • Въпроси вопли - пронизващи, разтърсващи.
    Постигаш огромен поетичен ефект с твоя стил на писане, Ачо.
    Насечен и прям - като живота!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....