28 mar 2024, 19:37  

Чаша за изгреви 

  Poesía » De amor
771 10 11
Не научих живота и моите плахи мечти
да отпиват от слънцето изгреви като приятели.
Не привикна да пиеш сълзите ми бликнали ти.
Но тогава защо от ребро ме извая Създателят?
Бе от Господ избран и от чистата обич призван,
а искрите на скритата ерес пронизват очите ти.
От невинни дъги с многоцветна лъжа параван
си бродирал с години. Море си без фар и спасители.
Днес те каня ти с мен да поплуваш в различно море,
то блести ореолно в прозрачните длани на чашата.
И се моля кристалната истина да разбереш –
колко много от жадните мигове с теб сме уплашили. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??