Чаша за изгреви
Не научих живота и моите плахи мечти
да отпиват от слънцето изгреви като приятели.
Не привикна да пиеш сълзите ми бликнали ти.
Но тогава защо от ребро ме извая Създателят?
Бе от Господ избран и от чистата обич призван,
а искрите на скритата ерес пронизват очите ти.
От невинни дъги с многоцветна лъжа параван
си бродирал с години. Море си без фар и спасители.
Днес те каня ти с мен да поплуваш в различно море,
то блести ореолно в прозрачните длани на чашата.
И се моля кристалната истина да разбереш –
колко много от жадните мигове с теб сме уплашили.
Щом усетиш вълните пенливи от винен букет
на лози тънковити, в шевица от време преплетени,
ще превърнеш и тъжните струни във моя куплет
ти в пророчески сили и сбъдната воля божествена.
А душата с окрилящи стъпки ще ме поведе
към събудено щастие с буен цъфтеж на пространствата.
И преди същността на живота да ме прободе,
аз ще стана единствено чувствено твое пиянство.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
