13 jun 2020, 6:19

Часовник за измерване на бъдеще

  Poesía » Otra
848 7 10

Не казах на небесното око,
че старата липа ме омагьоса
и уж заспивам, не броя до сто,
а после съм по покривите боса.


Антени няма. Никой не лови
със ласо полуделите сигнали
и котето, наострило уши,
не вярва гълъбче да мъти славей.


Какъв покой! Комарче и муха
не бръмват и зрънца са часовете,
върви до мен голямата стрелка,
а малката след нея бавно крета.


Какво от туй? Безкрайни векове
душите им неспящи все са слепи-
когато се разминат, ги тресе,
когато се догонят, са поети.


Не пада мигла. Сън не се яви.
Магията е мед да не сънувам.
В окото дращи кратерче. Боли.
Но гледа и не мига, и не буди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разкош!
  • Иване, Мари, Пепи!
    Хубав ден да имате вие! Много вдъхновения!
  • 🌹
  • Видях я тази непадаща мигла, Райне. При теб всичко звучи добре, стиховете ти са със завладяваща образност и винаги даващи простор за интерпретации с многопластовия смисъл, който влагаш. Не си променяй стила, интересни сме, ако не пишем по един и същи начин, иначе би било скучно.
  • Изглежда се увлякох в разсъжденията в предишния коментар. Да, поезията е нужно да се почувства, тъй като е израз на чувство. Извън логиката. Съдържанието не са самите думи, а е някъде между редовете. "Като волтова дъга преминава от начало до края на творбата" (думите не са мои). Не я ли почувства читателят, все едно нищо не е разбрал.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...