13 jun 2020, 6:19

Часовник за измерване на бъдеще

  Poesía » Otra
845 7 10

Не казах на небесното око,
че старата липа ме омагьоса
и уж заспивам, не броя до сто,
а после съм по покривите боса.


Антени няма. Никой не лови
със ласо полуделите сигнали
и котето, наострило уши,
не вярва гълъбче да мъти славей.


Какъв покой! Комарче и муха
не бръмват и зрънца са часовете,
върви до мен голямата стрелка,
а малката след нея бавно крета.


Какво от туй? Безкрайни векове
душите им неспящи все са слепи-
когато се разминат, ги тресе,
когато се догонят, са поети.


Не пада мигла. Сън не се яви.
Магията е мед да не сънувам.
В окото дращи кратерче. Боли.
Но гледа и не мига, и не буди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разкош!
  • Иване, Мари, Пепи!
    Хубав ден да имате вие! Много вдъхновения!
  • 🌹
  • Видях я тази непадаща мигла, Райне. При теб всичко звучи добре, стиховете ти са със завладяваща образност и винаги даващи простор за интерпретации с многопластовия смисъл, който влагаш. Не си променяй стила, интересни сме, ако не пишем по един и същи начин, иначе би било скучно.
  • Изглежда се увлякох в разсъжденията в предишния коментар. Да, поезията е нужно да се почувства, тъй като е израз на чувство. Извън логиката. Съдържанието не са самите думи, а е някъде между редовете. "Като волтова дъга преминава от начало до края на творбата" (думите не са мои). Не я ли почувства читателят, все едно нищо не е разбрал.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...