RainaVakova
431 2760
13.06.2020 г., 6:19 ч.

Часовник за измерване на бъдеще 

  Поезия » Друга
629 7 10

Не казах на небесното око,
че старата липа ме омагьоса
и уж заспивам, не броя до сто,
а после съм по покривите боса.


Антени няма. Никой не лови
със ласо полуделите сигнали
и котето, наострило уши,
не вярва гълъбче да мъти славей.


Какъв покой! Комарче и муха
не бръмват и зрънца са часовете,
върви до мен голямата стрелка,
а малката след нея бавно крета.


Какво от туй? Безкрайни векове
душите им неспящи все са слепи-
когато се разминат, ги тресе,
когато се догонят, са поети.


Не пада мигла. Сън не се яви.
Магията е мед да не сънувам.
В окото дращи кратерче. Боли.
Но гледа и не мига, и не буди.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разкош!
  • Иване, Мари, Пепи!
    Хубав ден да имате вие! Много вдъхновения!
  • 🌹
  • Видях я тази непадаща мигла, Райне. При теб всичко звучи добре, стиховете ти са със завладяваща образност и винаги даващи простор за интерпретации с многопластовия смисъл, който влагаш. Не си променяй стила, интересни сме, ако не пишем по един и същи начин, иначе би било скучно.
  • Изглежда се увлякох в разсъжденията в предишния коментар. Да, поезията е нужно да се почувства, тъй като е израз на чувство. Извън логиката. Съдържанието не са самите думи, а е някъде между редовете. "Като волтова дъга преминава от начало до края на творбата" (думите не са мои). Не я ли почувства читателят, все едно нищо не е разбрал.
  • Много е страшно да събудиш сомнамбул, все ще ти каже какво не е сънувал😜 е, заради такива нощни разходки днес гледам с едното око като дремещата си котка и съжалявам, че не мога да ви я покажа, защото тя е най-добрият ми дзен учител... Тя махва с опашка и съвсем не я интересуват пътеките по покривите, а аз й викам.... Нищо не казваш ти, нищо не чуваш, добре че са хората, да ми кажат какво съм искала да кажа, защото и аз не мисля... Само чувствам. Та в този смисъл, благодаря, че ви има, вие, които сте с мен... За философията, Иване, съгласна съм много!
  • Всяка творба има скрито послание, предназначено на тези, които могат да го разгадаят. Зрънцата в житният клас са обвити в люспи за да ги предпазят от от птиците. Посланието е в едно от тях. Кое е то... В повечето случаи читателят търси външния ефект от цялото произведение, и често подминава нещо, което би могло да го ползва. Моят учител, индиански нагуал, казва, че нашият живот на Земята е един сън. Хората се раждат, работят, създават семейства, развеждат се, хранят се за да живеят да работят, срещат се и разминават, обичат се, мразят се и никога не разбират, че този живот тук е само един сън. Истинският живот е на друго място. Тук идват да се научат да се обичат, да израснат духовно. В повечето случаи хората идват тук и си отиват, без да са научили нищо. Пращат им се Учители да ги научат да се обичат, а те – някои от тях разпъват, други са готови да затворят. Предполагам че посланието е в предпоследната строфа... Благодаря ти, че ми даде възможност да разсъждавам. Моите поздравления!
  • Прибрах си го!
  • Много си добра, Райне!
  • Ти, която знаеш как омагьосва липата, ходиш боса по покривите и си проумяла " че гълъбче не мъти славей", а когато две души " се догонят, са поети", за мен си поет по душа, който пише стихове върху белия лист на душата си!
    🌹🍀🌹Браво, Рени!
Предложения
: ??:??