13 июн. 2020 г., 06:19

Часовник за измерване на бъдеще

842 7 10

Не казах на небесното око,
че старата липа ме омагьоса
и уж заспивам, не броя до сто,
а после съм по покривите боса.


Антени няма. Никой не лови
със ласо полуделите сигнали
и котето, наострило уши,
не вярва гълъбче да мъти славей.


Какъв покой! Комарче и муха
не бръмват и зрънца са часовете,
върви до мен голямата стрелка,
а малката след нея бавно крета.


Какво от туй? Безкрайни векове
душите им неспящи все са слепи-
когато се разминат, ги тресе,
когато се догонят, са поети.


Не пада мигла. Сън не се яви.
Магията е мед да не сънувам.
В окото дращи кратерче. Боли.
Но гледа и не мига, и не буди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разкош!
  • Иване, Мари, Пепи!
    Хубав ден да имате вие! Много вдъхновения!
  • 🌹
  • Видях я тази непадаща мигла, Райне. При теб всичко звучи добре, стиховете ти са със завладяваща образност и винаги даващи простор за интерпретации с многопластовия смисъл, който влагаш. Не си променяй стила, интересни сме, ако не пишем по един и същи начин, иначе би било скучно.
  • Изглежда се увлякох в разсъжденията в предишния коментар. Да, поезията е нужно да се почувства, тъй като е израз на чувство. Извън логиката. Съдържанието не са самите думи, а е някъде между редовете. "Като волтова дъга преминава от начало до края на творбата" (думите не са мои). Не я ли почувства читателят, все едно нищо не е разбрал.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...