AnaMarina (Яна)
308 412
15 sept 2010, 11:43

Черни мисли 

  Poesía » Otra
685 0 3

Високите планини отново се издигат пред мен.

И отново препречват пътя ми напред.

Високи планини. Студени планини.

Сняг и зима. Скреж и смърт.

 

Толкова ли грешки съм направила?

Толкова ли пъти съм грешила,

че нещастието чука на моята врата

и ден след ден ме гони от крепостта?

 

И часовникът продължава да тик-така.

Господи, спри този звук!

Не искам да чувам дори за минута

как животът си върви, а  аз съм тука.

 

И слънцето продължава да блести,

и земята продължава да се върти.

А аз съм тук, сама, и плача.

И не спирам да мисля за Нея.

 

Усмихни се! Щастие има!

Къде е? Покажи ми!

Защото не го намирам!

Видях го, но то избяга!

 

И къде да ида, по дяволите?

Защо само зло е тук?

Искам светлина!

Пуснете слънчевата светлина!

 

Едно момиче със сиви коси,

седнало, прегърбило гръбнак на две,

гледа напразно махалото

и чака Тя да го прибере...

 

© Яна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??