Черни мисли
Високите планини отново се издигат пред мен.
И отново препречват пътя ми напред.
Високи планини. Студени планини.
Сняг и зима. Скреж и смърт.
Толкова ли грешки съм направила?
Толкова ли пъти съм грешила,
че нещастието чука на моята врата
и ден след ден ме гони от крепостта?
И часовникът продължава да тик-така.
Господи, спри този звук!
Не искам да чувам дори за минута
как животът си върви, а аз съм тука.
И слънцето продължава да блести,
и земята продължава да се върти.
А аз съм тук, сама, и плача.
И не спирам да мисля за Нея.
Усмихни се! Щастие има!
Къде е? Покажи ми!
Защото не го намирам!
Видях го, но то избяга!
И къде да ида, по дяволите?
Защо само зло е тук?
Искам светлина!
Пуснете слънчевата светлина!
Едно момиче със сиви коси,
седнало, прегърбило гръбнак на две,
гледа напразно махалото
и чака Тя да го прибере...
© Яна All rights reserved.
