19 jul 2017, 18:59

Черно и бяло

  Poesía » Otra
693 3 7

Днес ми е бяло, а утре – черно.

В моето тяло неправомерно

две души светят. Едната крее.

В дом от куплети сита живее.

Бели любови, черни въздишки –

рози, окови – всичко и нищо.

Две половини в смъртна вендета.

дни и години. Клета-проклета

обич сънувам. Бяло се моля.

Все съществувам в черна неволя.

Кратка надежда – дълга измама.

Както изглежда отговор няма.

Гаснат въпроси черни и бели –

врабчета боси в скръбни недели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...