19 jul 2017, 18:59

Черно и бяло

  Poesía » Otra
691 3 7

Днес ми е бяло, а утре – черно.

В моето тяло неправомерно

две души светят. Едната крее.

В дом от куплети сита живее.

Бели любови, черни въздишки –

рози, окови – всичко и нищо.

Две половини в смъртна вендета.

дни и години. Клета-проклета

обич сънувам. Бяло се моля.

Все съществувам в черна неволя.

Кратка надежда – дълга измама.

Както изглежда отговор няма.

Гаснат въпроси черни и бели –

врабчета боси в скръбни недели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...