Днес ми е бяло, а утре – черно.
В моето тяло неправомерно
две души светят. Едната крее.
В дом от куплети сита живее.
Бели любови, черни въздишки –
рози, окови – всичко и нищо.
Две половини в смъртна вендета.
дни и години. Клета-проклета
обич сънувам. Бяло се моля.
Все съществувам в черна неволя.
Кратка надежда – дълга измама.
Както изглежда отговор няма.
Гаснат въпроси черни и бели –
врабчета боси в скръбни недели.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
